Колкото и да се говори за страданието, колкото и да се. изнася добрата страна на страданието, хората пак не искат да страдат. 90-21
„Не може ли без страдания?” - Може без страдания, но без неразумни страдания. Разумните страдания са неизбежни Те носят блага на човека. Без тях няма растеж и развитие. 63-109
Който страда, има възможност да се радва, който никога не страда, никога не се радва. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. Ако се свършат страданията и радостите ще се свършат. 63-106
За да избегнат страданията, хората търсят причините, които ги създават. Те знаят, че като махнат причините и страданията ще изчезнат. 144-340
До кога страда човек? Докато е в училището и се учи. Щом свърши училището страданията изчезват. 90-21
Ангелът страда ли като човека? Не страда, защото е завършил своето развитие. 90-21
Ако страдаш, ще знаеш, че много работи не разбираш и много има да учиш. Страданието е строгото лице на учителя, който пита ученика: - Защо не знаеш? Защо не можеш? Защо си беден и болен? 90-21
Не питай защо страдаш, но учи се да не страдаш. 90-21
За предпочитане е живот с радост и страдания, отколкото без радости и без страдания. Това значи, да изпадне човек в пълно безразличие. Друг е въпросът, ако човек е зает с някаква висока идея, вследствие на което не обръща внимание на радостите и скърбите. Той стои високо над тях и те не го занимават. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нещата. Той не се смущава и вълнува от това, на което се поддават обикновените хора. 87-14
До кога ще идват страданията в живота ни? - Докато се усъвършенствувате. 170-20
